Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12 11:51 - Уж снегът е еднакъв за всички
Автор: benelina Категория: Поезия   
Прочетен: 2763 Коментари: 5 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ако мокрото коте разкъса най-живите коледни лампи,
не помисляй за мен. Нека в тъмното бъда побрана.
Като дойде ледът и от студ по страните ми пламне,
аз не зная кой път да пропусна и в кой да остана.

Като мисля - горчи. Като чувствам, дъхът соленее...
Имам нужда от нещо, което е просто - кафе и сметана.
Всяка клетка пищи, а на всеки се струва, че пее,
но коя мнима песен храна е, поне циганска баница?

Всичко има резерв и гледа снега като мед да оближе.
Аз изтръсквам праха от последната тайна вечеря...
и дори не познавам пчела от светулка научила приживе,
че във тъмното свети троха, а звездите треперят.


imageimage 



Гласувай:
10
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vesever - Много оригинално и живо! Хубави ...
06.12 16:07
Много оригинално и живо!
Хубави празници да имаш, Рени!
цитирай
2. lexparsy - Лелеее. трябваше да го прочета д...
06.12 16:12
Лелеее. трябваше да го прочета довечера... щото сега ще ми се объркат социалните вкусове и отношението към котетата...
Довечера ще полея чаша вино за залез и ще си направя трепкащи звезди от трохите на самотната си вечер.
Луната е кълбо от мисли... Цяла зима снежно ще валят...
цитирай
3. benelina - Едно поздравче за приятелите
06.12 18:59
Които се отбиха тук https://youtu/l0howYn9QpU
цитирай
4. missana - Освен оригиналност и живот,
06.12 19:42
в стиховете ти има и една скрита апокалиптичност, а това ме кара да ги чувствам близки до светоусещането си, Райна. Поздравявам те за това умение и за красивата и стойностна поезия, която поднасяш!
цитирай
5. benelina - Благодаря ти, Младене!
06.12 20:18
Винаги сме истински и в сладостта и в соленото по миглите, където лунен прах не достига. Понякога искам да съм очарователно тъпичка и да не се замислям за нищо, задавила емоционалния си глад с някоя недовтасала поничка.... Ама само ми се иска... Излишните очи, уши и размисли карат котето в мен да се заглежда в заплетената лунна прежда, вместо в така достъпните изкуствени гирлянди.
Омръзвам си, пък не мога да си избягам...
Хубава вечер да имаш, приятелю!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: benelina
Категория: Поезия
Прочетен: 55033
Постинги: 70
Коментари: 105
Гласове: 369
Архив